4.01.2011 г., 23:13

Зимна нощ в бяло

992 0 2

Зимна нощ в бяло, сняг вали,

снежинки крият тъмнината;

спират се за миг, забързват,

после нежно окичват ни лицата..

 

Ту за миг се спираш ти,

сякаш има нещо да ми споделиш,

ту аз те гледам изпиващо с очи

и думите не стигат всичко да ти кажа.

 

Летят снежинките и се гонят в тъмнината,

пресичат погледа ни и сякаш още се множат.

Ти гледаш ме със блеснал поглед,

а блясъците - мене топят.

 

Зимна нощ в бяло, снегът блести,

уличните лампи искрят в бяла заря

и по очите ни влюбено сини

оставят вълшебна следа.

 

Тръгваш бързо, после ме изчакваш,

а същите снижинки по лицето ти

и мене галят и трупат се в рояк;

гледам ги украсили косите ти

ангелско-златни, поръсени в сняг.

 

Празнува нощта - снежният бал

с особена нежност затопля  и нас.

Безнадеждно съм влюбен, едва бях узнал

и ти го споделяше със свян и захлас.

 

Зимна нощ в бяло, бели следи

бързо се губят – почти не вървим.

С очи не те пускам, с очи ме държиш,

снежинки бели жадно с поглед ловим.

 

Крачка-две, поспираме пак,

поспират снежинките, притихва дъхът;

миг на мълчание, миг на любов,

мек е под стъпките ни, хрупкав, снегът.

 

Летят си снежинките, играят край нас,

помахваш, усмихваш се - запомням го аз.

Обръщаш се с грация – политат коси,

разпиляваш снежинки на всички страни.

 

Зимна нощ в бяло образът ти скри,

с поглед те изпращам - не виждам с очи.

По пътя се връщам, с мен е снегът.

Променено е всичко, променен е светът...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...