10.01.2008 г., 0:13

Зимна приказка

717 0 1
 

Бялата зима затрупа земята,

топла камина запали в сърцата.

Бели снежинки из въздуха плуват,

сънища сини децата сънуват.

 

Бялата зима натрупа пъртини,

нощта изрисува с бели картини.

Пътищата побели и дървета заскрежени,

зимата дипли се в бели къдели.

 

Бели, нежни  ледени висулки,

студени и красиви януарски булки.

Планини, затрупани със сняг,

зимата света в бяло украсила пак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...