Зимна приказка
Измислих си среднощна приказка,
но принцове и Пепеляшки няма.
И може би дори е истинска,
и може би дори за двама.
Понякога насън си я разказвам.
Понякога в съня си разговарям.
И толкова е пусто и е празно,
че себе си понякога повтарям.
Без думи съм, а страшно ми се иска
да мога да римувам тишината.
Сбогувам се, но виещо ми липсваш
и липсата е виещо позната.
Не бих могъл да кажа сбогом,
защото е завинаги навярно;
Бих искал – искам, но не мога
да се напия и да те забравя.
Но как в такава нощ да се сбогувам?
Но как да си призная, че е лудост?
И може би щом птиците сънуват,
насън ще дойда и ще те събудя.
И всеки блус е призив сред пустиня –
самотен блус в самотен празник.
В сърцето – вечно зъзнещ скитник –
един акорд безмълвно гасне.
Измислих си среднощна приказка
със себе си среднощно да говоря.
И пееше тъгата тихичко
в съня на падащите метеори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
