Зимна приказка
Познах я, щом тишината ни обви -
дали по празнината на черния ù поглед,
или по мраморно-безмълвното лице
без име беше тя и името ми взе.
Ледени целувки подарява скришом -
статични галактически цветя,
в душата ми се три листа отронват тихо,
за да ги отнесе във своя стъклен свят.
Обвий ме, ледена принцесо,
с ледени дантели от студ и суета,
отвънка мрамор, скреж в сърцето
нека зимата влети и в моята душа.
Откъсни от мене, ледена принцесо,
всяко стръкче обич, всеки порив топлота,
защото не кърви сърцето заледено
и не се отронва замръзнала сълза.
Безчувствие във летаргична зима,
сън в полите на вселенския безкрай,
позволи ми, ледена принцесо,
да прокарам пръст през водите на Лета.
Три откъснати листа и есента премина,
пулсира само споменът за житните слънца,
ще напява вятърът за идващата зима,
както жалейките за лицето на смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелин Маринова Всички права запазени