Dec 14, 2009, 2:13 PM

Зимна приказка

1K 0 0

Познах я, щом тишината ни обви -

дали по празнината на черния ù поглед,

или по мраморно-безмълвното лице

без име беше тя и името ми взе.

 

Ледени целувки подарява скришом -

статични галактически цветя,

в душата ми се три листа отронват тихо,

за да ги отнесе във своя стъклен свят.

 

Обвий ме, ледена принцесо,

с ледени дантели от студ и суета,

отвънка мрамор, скреж в сърцето

нека зимата влети и в моята душа.

 

 Откъсни от мене, ледена принцесо,

всяко стръкче обич, всеки порив топлота,

защото не кърви сърцето заледено

и не се отронва замръзнала сълза.

 

 Безчувствие във летаргична зима,

сън в полите на вселенския безкрай,

позволи ми, ледена принцесо,

да прокарам пръст през водите на Лета.

 

Три откъснати листа и есента премина,

пулсира само споменът за житните слънца,

ще напява вятърът за идващата зима,

както жалейките за лицето на смъртта.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелин Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...