Зимна приказка

Познах я, щом тишината ни обви -

дали по празнината на черния ù поглед,

или по мраморно-безмълвното лице

без име беше тя и името ми взе.

Ледени целувки подарява скришом -

статични галактически цветя,

в душата ми се три листа отронват тихо,

за да ги отнесе във своя стъклен свят.

Обвий ме, ледена принцесо,

с ледени дантели от студ и суета,

отвънка мрамор, скреж в сърцето

нека зимата влети и в моята душа.

 Откъсни от мене, ледена принцесо,

всяко стръкче обич, всеки порив топлота,

защото не кърви сърцето заледено

и не се отронва замръзнала сълза.

 Безчувствие във летаргична зима,

сън в полите на вселенския безкрай,

позволи ми, ледена принцесо,

да прокарам пръст през водите на Лета.

Три откъснати листа и есента премина,

пулсира само споменът за житните слънца,

ще напява вятърът за идващата зима,

както жалейките за лицето на смъртта.