Зимна Радост
Да цъфтиш през зимата?!
Сгушена в снежна преспа,
завита в меко одеало от моите ръце,
с млечно бяла кожа и зелени очи
можеш да накараш леденото сърце в миг да затупти...
Да целувам всяка следваща,
няма чувствата ми да промени,
да разтапям чуждите сърца,
няма да накара сърцето лудо да тупти...
О, моля те, не се сърди,
та това са просто снежинки,
облачета прах,
няма от какво да те е страх...
Навън дете играе с тях,
звън от весел смях...
А дали мен ме боли?!
Морските вълни целуват твоите страни,
поглъщат твоите сълзи...
Аз никога не бях помирисвал цвете,
а ти никога - поглеждала звезда...
Никога не бях обичал никого до сега. Аз отново съм човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
