1.12.2013 г., 16:22  

Зимна шир

723 0 1

Зимна шир



Зениците блестеят отразени
в небесния свещен и бистър вир.
Потъвам в необят от съкровени
емоции и истини безспир.

Спокойна в заснежената постеля
сред бели вихри, сняг и студ,
душата ми искри из снеговея
от силни чувства, мисли, труд.

Вълшебни капчици танцуват
безкрайно тих и бавен валс..
Из космоса планетите будуват
притеглени от боговете в нас.

В очите се люлеят отразени
сияйни пламъци и светлини.
Снежинките игриви и засмени
затрупат необята с красоти.

 

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...