Зимна среща

5.12.2017 г., 23:20 ч.

Поезия » Любовна, Пейзажна

5.0 (1)

741 1 1

Видях я случайно през януари,
и как зимният вятър косите ѝ гали.
Тя бе приказно красива,
а и толкова щастлива...
Потънал бях в нейните пъстри очи,
представях си как с нея сбъдвам моите мечти.
Така неусетно попаднах в нейния плен,
и вече знаех, че тя е жената за мен!
С една усмивка разпалва в мен пожари,
и забравям за всички кошмари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Обикновена роза съм
Тайната

Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...
Тя не е самотна

Тя не е самотна – има десет котки, дълга бяла рокля, спомени от сватба. Има предпазливост в нейната ...
Ех...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...

Още произведения »