Зимна среща
Видях я случайно през януари,
и как зимният вятър косите ѝ гали.
Тя бе приказно красива,
а и толкова щастлива...
Потънал бях в нейните пъстри очи,
представях си как с нея сбъдвам моите мечти.
Така неусетно попаднах в нейния плен,
и вече знаех, че тя е жената за мен!
С една усмивка разпалва в мен пожари,
и забравям за всички кошмари...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Ангелова Всички права запазени
