Видях я случайно през януари,
и как зимният вятър косите ѝ гали.
Тя бе приказно красива,
а и толкова щастлива...
Потънал бях в нейните пъстри очи,
представях си как с нея сбъдвам моите мечти.
Така неусетно попаднах в нейния плен,
и вече знаех, че тя е жената за мен!
С една усмивка разпалва в мен пожари,
и забравям за всички кошмари...
© Анелия Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
