10.03.2016 г., 22:42

Зимни неволи

542 0 2

Зимни неволи

 

Преди се радвах на разходки със жена ми,

сега от два дни съм се заковал...

Навън е студ.Навън бушуват зимни бури

и затова при топлото съм спрял!

 

От сибирския студ навънка не ми стиска.

Страха за "кожичката" ме държи!

А като гледам и на мене ми се иска,

навънка лятото да дотърчи...

 

Сега е лесно тук да хвани ме простуда,

или да се подхлъзни ме на лед,

да ни удари нейде ледена  гърмуда,

или пък да замръзнем най-напред.

 

А в мойта възраст знам какво ме чака,

каква опасност ще се появи!

Над двеста вируса сега са ни в атака,

не зная първи кой ще долети?

 

А хлъзнеш ли се ти на някоя пързалка,

нечакано и пльоснеш по очи,

ще те оплаква старата ти майка

и ти за този свят ще затъжиш!

 

Макар че сме изпитани до днес в борбата

и сме калени в дългия живот

и сме щастливо пощадени от Съдбата

очакваме със Зимата развод!

 27.12.2014г. София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом мога да пиша и на цигански,не виждам какъв Ви е проблема?
  • За съжаление не съм склонен да изпадна във ужас от написаното от мен,както сте написали, драга Andromaha.
    И във третия куплет на сте ме цитирали правилно, но това не е мой проблем!
    Не знам защо изпитвате ужас от някакви български думи, неправилно цитирени от Вас!
    Изобщо недоумявам!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...