Зла магия
Зла магия
Черен дъжд се сипе от небето,
почерня житото в полето.
Мрачен час настана,
за земята тъй голяма.
А човека в своята колиба,
за себе си полага грижа.
Сърба супа и заспива,
за другите не помисля.
Че мъгла умът му замъглява,
помисли през нея не минават.
Гасне в него светлината
и намалява топлината.
Човека се остави
черният дъжд да го удави.
Той сякаш полудя
и повече загрозня.
Дъждът бе омагьосан
от някаква зла магия.
В човешкия ум родена
и пускаща някаква сирена.
Човекът с лекота погуби света.
От грешка една, той намери гибелта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Всички права запазени
