1.09.2023 г., 8:46 ч.

Златен кафез 

  Поезия » Любовна, Философска
464 1 0

Красивите жени са най-желани,

всички искат ги под своите юргани!

Те са идеал, мечта и гордост най-голяма,

хлътнали са много, не един и двама!

 

С фасадата изящна,

стойката и маникюра,

таз красавица най-пищна

винаги е с най-модната фризура!

 

Като от приказката взета,

разхожда се със тоалета,

кара лъскава кола,

но плаче нейната душа!...

 

Всяка вечер, точно в полунощ,

тиквата завръща се в реалността,

и няма фея със вълшебна мощ,

която да и избърше, ах, сълзите!

 

И цяла нощ, на вместо танци,

тя хапчета поглъща - цели шепи,

а понякога и прахчета - от тези белите

и най- проклети!

 

И идва принцът - цял шопар,

иска възвращаемост на инвестицията,

принц е, нищо, че е стар,

за да бъде цар не му е стигнала амбицията!...

 

А сутрин, слънцето играе

със решетките от злато,

от къде да знае,

че душата е потънала във блато!?

 

Но гримът прикрива белезите страшни,

на неосъществената всемирна воля,

а мечтите и надеждите тъй прашни,

стоят си в ъгъла - горките!...

 

Но каляската я чака във гаража,

не със десет, а със конски сили двеста,

тръгва бясно пепеляшка към коняра

и историята се повтаря - тя е много стара!...

 

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??