Златна клетка

24.09.2013 г., 20:45 ч.

Поезия » Любовна

458 0 5

Златна клетка

Да бъда само твоя искаш ти,

съзнанието ми ти да подчиниш!

Животът ми да ти принадлежи

и дните ми да предопределиш!

Исках същото и аз до вчера -

да ме държиш в любовна примка,

да бъда вечно твоята жена - Венера,

завинаги за теб да съм Любимка!

Но знаеш ли? Светът се промени!

Сега умея аз сама да дишам, ходя…

И любовта обсебваща не ме сломи

и изведнъж прогледнах, имам воля!

И странно и учудващо за мен самата -

Любовта съвсем не трябва да боли!

Да любиш значи да обичаш Свободата

и птицата сама обратно пак да долети!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

manipuliram (Манипулирам)

2014-01-12T22:54:18+02:00

Хубав извод, Куш. Накара ме да се почувствам зряла .
kushel (Куш)

2014-01-12T22:02:35+02:00

Пълната свобода, обвързва най-силно. Удивително рано помъдряваш.
manipuliram (Манипулирам)

2014-01-12T21:50:25+02:00

Алекс, приятно ми е Това е един от любимите ми стихове. Благодаря, че го оценяваш
Sanvali (Санвали)

2013-09-25T09:39:35+03:00

Така е М - да обичаш значи да обичаш свободата и не трябва да боли...Поздрави!
valqka (Валентин Василев)

2013-09-25T09:20:39+03:00

Човек вкован се ражда и умира!
Най-тежката окова — свободата —
най-зле го оковава — за всемира!
- Дамян Дамянов