Златното момиче
Пред мен вълшебната река,
недосънувана,
изтича...
Дочаках златната вода –
да срещна златното момиче!
С усмивка
слънцето от юг,
тъй щедро, лятото ми връща!
Дъждът
в горещия капчук
в река от злато се превръща,
в която
светва твоят лик!
И от вълшебство онемели,
във златната вода
за миг
цамбурват облачета бели!...
Вълшебство си за мене!
Да,
със теб
живял бих дни и нощи,
ала не ще се уморя
да те обичам още, още...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
