20 июл. 2010 г., 22:56

Златното момиче

1.4K 0 11

Пред мен вълшебната река,

недосънувана,

                           изтича...

Дочаках златната вода –

да срещна златното момиче!

С усмивка

                   слънцето от юг,

тъй щедро, лятото ми връща!

Дъждът

               в горещия капчук

в река от злато се превръща,

в която

светва твоят лик!

И от вълшебство онемели,

във златната вода

                                  за миг

цамбурват облачета бели!...

Вълшебство си за мене!

Да,

със теб

живял бих дни и нощи,

               ала не ще се уморя

да те обичам още, още...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Златен стих, златна любов, блажен си!
  • Поздравявам те, Мариански, невероятна творба! И на мен са ми викали златно момиче, но беше преди време, което едва помня... но бяхме други...
  • Приказен е стиха ти, Братко!
    Поздрав от сърце!
  • ... докато в сън, щастлив заспя!

    Словото ти,кат' река тече,
    от позлатени мисли
    на натопено... момче!
  • Красиво, любовно.....

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...