23.09.2018 г., 16:43

Злато

693 1 2


Мълчанието е злато гласи сказанието.
Но дали ще има средства да платим мълчанието?

 

Говорим и бълваме думи омразни;
Злословим и ръсим обиди заразни,
и крачим доволно, и тропотно газим - 
създаваме свят от излишни фантазии.

 

Хулим и бесим с възторжени жестове,
язвително втренчили поглед злорад.
Светът е потресен, а ние сме стреснати.
Сънят ни - безумен, денят ни - нерад.

 

Не мисли ако казват "бедняци от класа",
че нямаме злато в държавната каса. 
Ний просто загубихме, братко, играта.
Богатство ни липсва най-вече в душата!

 

2000

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...