Зли сили
В доба потайна, стъпки незнайни,
газят зелена трева.
Мрак става здрачът, сенките крачат -
в нощна, прохладна роса.
Бродят, навярно, сили коварни,
с песни омайват и звън.
Птици - сънливи, в храсти трънливи,
стряскат се, трепкат на сън.
Свети луната - фея от злато
и се залива от смях.
Вещици диви и самодиви -
ръси със сребърен прах.
Кой ли, кажете, здрави въжета,
може за страх да плете,
кой ще завърже ужаса стържещ,
сграбчил наивно сърце!?
Тихо, на пръсти, слиза чевръсто -
облак по звездни следи.
Може би, моли, чукарите голи -
злото под камък да спи.
Сенките черни - сили неверни,
с огън зора да посипе,
слънце отгоре да ги разтвори -
в първия глас на петлите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
