Злоядко
Злоядо е мойто дете,
нищо без рев не яде.
Не иска супа да вкуси,
на зеленчуци се муси.
Кюфтета, макарони, яйца,
не яде като други деца.
Даже палачинки не иска,
като правя носа си стиска.
Гадно му миришело,
вкъщи не се дишало...
Но шоколад като купя
не ще само да му отчупя.
Ами лапа, лапа, без покана
докато успея да го хвана.
И тогава, да е неговото пак
в супата си слага, шоколад!
За главата си се хванах, брей,
манджа с грозде е това, е хей!
А моето дете,
куса и яде ли яде...
Нищо, че след туй ще реве,
я зъбче ще го заболи, я две,
коремчето ще натежи
и даже ще го наболи...
- Ох, боли, боли, обещавам
шоколад да не споменавам...
Даже броколи ще ям...
- Вярвам, тъй ще бъде, знам.
Докато корема мине.
После... Как мислите вие?
Старата песен на нов глас,
знам си детето добре аз!
Злоядо е мойто дете,
нищо без рев не яде.
Не иска супа да вкуси,
на зеленчуци се муси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Данова Всички права запазени
