Змиярник
779
0
0
Сам изтрих ги безславно –
разчертавани викове.
Щом в полетата бели
се заскитаха стихове.
Грехородни къдели –
змии, изпредени с шепоти.
Търсят жлъчен подслон,
пак пълзят към сърцето ми.
В гняв и болка извиха се –
вени, в обръчи сплетени.
Издълбаха безсрамно
грешен плод със обети.
С баритон на гротеската
песен злостна просъскаха.
Колко малко любов
им е нужна...
Но късно е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
