31 дек. 2010 г., 14:51

Змиярник 

  Поэзия
572 0 0

Сам изтрих ги безславно –

разчертавани викове.

Щом в полетата бели

се заскитаха стихове.

 

Грехородни къдели –

змии, изпредени с шепоти.

Търсят жлъчен подслон,

пак пълзят към сърцето ми.

 

В гняв и болка извиха се –

вени, в обръчи сплетени.

Издълбаха безсрамно

грешен плод със обети.

 

С баритон на гротеската

песен злостна просъскаха.

Колко малко любов

им е нужна...

 

Но късно е.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??