24.01.2008 г., 18:13

Змията-изкусителка

3.3K 0 37

Не ме търси. От теб ще съм се скрила,

забравила завинаги за твоя дом.

Не - шепа хапчета не съм изпила.

Аз просто винаги си тръгвам мълчешком.

 

Не ме моли. Аз няма да се върна.

Дори да нямам над главата стряха.

Запомних те. Когато ме прегърна.

В последен грях и устните се сляха.

 

Не ми звъни. Изхвърлих телефона.

Ще трябва да забравиш даже моя глас.

Помни, че съм отровна. Беладона.

Змията-изкусителка съм аз.

 

Не ме помни. Дори не заслужавам

да бъда част от твойта биография.

Родена бях за грях. Да изкушавам.

Поантата на кратка епитафия.


клип

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...