Jan 24, 2008, 6:13 PM

Змията-изкусителка

  Poetry » Love
3.3K 0 37

Не ме търси. От теб ще съм се скрила,

забравила завинаги за твоя дом.

Не - шепа хапчета не съм изпила.

Аз просто винаги си тръгвам мълчешком.

 

Не ме моли. Аз няма да се върна.

Дори да нямам над главата стряха.

Запомних те. Когато ме прегърна.

В последен грях и устните се сляха.

 

Не ми звъни. Изхвърлих телефона.

Ще трябва да забравиш даже моя глас.

Помни, че съм отровна. Беладона.

Змията-изкусителка съм аз.

 

Не ме помни. Дори не заслужавам

да бъда част от твойта биография.

Родена бях за грях. Да изкушавам.

Поантата на кратка епитафия.


клип

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...