Прегръщаше ме с поглед замъглен
и размишляваше над думата "обичам те".
Твърдеше, че обичаш само мен
и аз признах си, че обичам те!
И цяла нощ повтаряше в несвяст,
че да обичаш е най-велика сила.
Накара ме да ти повярвам аз
и да помисля, че много съм ти мила.
Но с утрото ти сякаш осъзна,
че само дума е думата "обичам те"
и после най-безцеримонно ми призна,
че различават се "обичам те" с "привличаш ме".
Усетих с болка как повея студ.
В значението на думите прозрях.
През нощта от "обич" бил си луд...
на сутринта смисъла разбрах!
© Катерина Всички права запазени