Знаците на есента
Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи.
(Мнозина свойта есен не достигат…)
Но могат хората от теб да се поучат,
от знаците ти мъдри, разчетими.
Ако над теб тъжовен небосклона
надвисне с цялата си сива сила,
пусни сълзите си в порой дъждовен…
Олеква. След дъжд тъгата е лечима.
Пристъпвам бавно в твоята следа...
И знам, след тебе зимата е неизбежна.
Аз днес те имам – златна и добра,
смирена, недописана и ефимерна.
Ти земна приказка си, спираща дъха,
но дълга само…колкото един следобед.
Нека слънцето за осланената душа
дълго да разпалва листопаден огън!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
