Знаците на есента
Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи.
(Мнозина свойта есен не достигат…)
Но могат хората от теб да се поучат,
от знаците ти мъдри, разчетими.
Ако над теб тъжовен небосклона
надвисне с цялата си сива сила,
пусни сълзите си в порой дъждовен…
Олеква. След дъжд тъгата е лечима.
Пристъпвам бавно в твоята следа...
И знам, след тебе зимата е неизбежна.
Аз днес те имам – златна и добра,
смирена, недописана и ефимерна.
Ти земна приказка си, спираща дъха,
но дълга само…колкото един следобед.
Нека слънцето за осланената душа
дълго да разпалва листопаден огън!
© Даниела Виткова All rights reserved.
