1.02.2013 г., 11:38 ч.

Знаем да чакаме 

  Поезия
845 0 6

Звездите капят

една по една.

Прилежно 

ги сбирам в скута си.

Щом луната

остане сама,

свършват детските 

приказки.

Само вятърът,

стар чудак,

пищи по високото.

Гони мислите ми

насам-натам

без посока.

Подреждам звездите 

в стария шкаф,

редом с играчките.

Спира на времето

бързият бяг...

Майките

знаем да чакаме.

 

© Красимира Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??