Знаем да чакаме

Поезия

1.1K 0 6

Звездите капят

една по една.

Прилежно

ги сбирам в скута си.

Щом луната

остане сама,

свършват детските

приказки.

Само вятърът,

стар чудак,

пищи по високото.

Гони мислите ми

насам-натам

без посока.

Подреждам звездите

в стария шкаф,

редом с играчките.

Спира на времето

бързият бяг...

Майките

знаем да чакаме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Довереница (Дочка Василева)

Изкуството на чакането цял живот се учи
и винаги е стряскащо, че нещо ще се случи.
"Дано да е на хубаво"На майката в сърцето
ту все е развълнувано, ту тихо е морето...

Как не съм го открила до сега?

2015-02-05T22:55:40+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Прекрасно стихотворение!

2013-02-01T19:33:40+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Много приятно стихотворение.

2013-02-01T17:16:34+02:00
oksimoron (Христов)

!

2013-02-01T14:48:05+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Майките
знаем да чакаме.

Прекрасно и вярно!

2013-02-01T13:29:34+02:00