Звездите капят
една по една.
Прилежно
ги сбирам в скута си.
Щом луната
остане сама,
свършват детските
приказки.
Само вятърът,
стар чудак,
пищи по високото.
Гони мислите ми
насам-натам
без посока.
Подреждам звездите
в стария шкаф,
редом с играчките.
Спира на времето
бързият бяг...
Майките
знаем да чакаме.
© Красимира Михайлова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
