Feb 1, 2013, 11:38 AM

Знаем да чакаме 

  Poetry
868 0 6

Звездите капят

една по една.

Прилежно 

ги сбирам в скута си.

Щом луната

остане сама,

свършват детските 

приказки.

Само вятърът,

стар чудак,

пищи по високото.

Гони мислите ми

насам-натам

без посока.

Подреждам звездите 

в стария шкаф,

редом с играчките.

Спира на времето

бързият бяг...

Майките

знаем да чакаме.

 

© Красимира Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??