1 feb 2013, 11:38

Знаем да чакаме 

  Poesía
815 0 6

Звездите капят

една по една.

Прилежно 

ги сбирам в скута си.

Щом луната

остане сама,

свършват детските 

приказки.

Само вятърът,

стар чудак,

пищи по високото.

Гони мислите ми

насам-натам

без посока.

Подреждам звездите 

в стария шкаф,

редом с играчките.

Спира на времето

бързият бяг...

Майките

знаем да чакаме.

 

© Красимира Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??