Звездите капят
една по една.
Прилежно
ги сбирам в скута си.
Щом луната
остане сама,
свършват детските
приказки.
Само вятърът,
стар чудак,
пищи по високото.
Гони мислите ми
насам-натам
без посока.
Подреждам звездите
в стария шкаф,
редом с играчките.
Спира на времето
бързият бяг...
Майките
знаем да чакаме.
© Красимира Михайлова Todos los derechos reservados
и винаги е стряскащо, че нещо ще се случи.
"Дано да е на хубаво"На майката в сърцето
ту все е развълнувано, ту тихо е морето...
Как не съм го открила до сега?