ЗНАЕШ..ДО СМЪРТ МЕ БОЛИ
Знаеш,че до смърт ме боли,
но все пак
нека сама да си тръгна.
Ноща безпощадно лети,
часовника стелките забърза,
хотелската стая отдавна мълчи
и отекват само в мислите
стъпките ми,
ето...
обличам се и си тръгвам..
Знаеш,че до смърт ме боли,
но ако не аз,
то ти ще си идеш-
нали навън
живота спокойно върви
и с пръстена златен
към нея
винаги ще те крепи...
нищо,
че мен до смърт ме боли..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Димитрова Всички права запазени
