Oct 5, 2005, 11:53 AM

ЗНАЕШ..ДО СМЪРТ МЕ БОЛИ

  Poetry
1.3K 0 3

Знаеш,че до смърт ме боли,
но все пак
нека сама да си тръгна.
Ноща безпощадно лети,
часовника стелките забърза,
хотелската стая отдавна мълчи
и отекват само в мислите
стъпките ми,
ето...
обличам се и си тръгвам..
Знаеш,че до смърт ме боли,
но ако не аз,
то ти ще си идеш-
нали навън
живота спокойно върви
и с пръстена златен
към нея
винаги ще те крепи...
нищо,
че мен до смърт ме боли..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...