Знаеш ли
Ти знаеш ли колко ми липсва
звънтящият шепот на мрака,
горчивият вкус на бадеми,
смехът, раздрал тишината.
И как ми разказваш усмихнат
колко била съм пияна -
преди деветнайсет години,
в омая танцувахме двама.
А мислите бясно препускат
сред шума на ревящи мотори,
а реката морето целуна
и с венец го обкичи от рози.
Още чувам едничко "Обичам те!",
все за него ще плача и пея
и ще бъда по-силна и истинска,
с първа обич до теб да живея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Всички права запазени
