20 мая 2008 г., 20:15

Знаеш ли

703 0 3

Ти знаеш ли колко ми липсва

звънтящият шепот на мрака,

горчивият вкус на бадеми,

смехът, раздрал тишината.

 

И как ми разказваш усмихнат

колко била съм пияна -

преди деветнайсет години,

в омая танцувахме двама.

 

А мислите бясно препускат

сред шума на ревящи мотори,

а реката морето целуна

и с венец го обкичи от рози.

 

Още чувам едничко "Обичам те!",

все за него ще плача и пея

и ще бъда по-силна и истинска,

с първа обич до теб да живея!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...