20 мая 2008 г., 20:15

Знаеш ли

700 0 3

Ти знаеш ли колко ми липсва

звънтящият шепот на мрака,

горчивият вкус на бадеми,

смехът, раздрал тишината.

 

И как ми разказваш усмихнат

колко била съм пияна -

преди деветнайсет години,

в омая танцувахме двама.

 

А мислите бясно препускат

сред шума на ревящи мотори,

а реката морето целуна

и с венец го обкичи от рози.

 

Още чувам едничко "Обичам те!",

все за него ще плача и пея

и ще бъда по-силна и истинска,

с първа обич до теб да живея!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...