Ти знаеш ли колко ми липсва
звънтящият шепот на мрака,
горчивият вкус на бадеми,
смехът, раздрал тишината.
И как ми разказваш усмихнат
колко била съм пияна -
преди деветнайсет години,
в омая танцувахме двама.
А мислите бясно препускат
сред шума на ревящи мотори,
а реката морето целуна
и с венец го обкичи от рози.
Още чувам едничко "Обичам те!",
все за него ще плача и пея
и ще бъда по-силна и истинска,
с първа обич до теб да живея!
© Роси All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
