Знаеш ли?
Знаеш ли?
http://www.vbox7.com/play:8bb43d49
Зная, че в тъмното пропълзя страхът,
че си сама с уплаха във окръжност,
почти без път
и с път,
а зная колко, колко ти е тъжно...
И зная колко, колко си сама.
И зная колко искаш светлина.
И светлината иска теб.
Но в тъмното разхожда се прозрачна,
прозрачна тъжна самота,
създадена от теб,
за теб.
Изпръскана в графити на последната надежда.
И с любов.
И с презрение.
Мен виждаш ли ме в твоето полeзрение?
А забелязваш ли, че няма ме до теб?
Изхарчи ме, загледана в себе си дълбоко.
Встрани съм седнал, следвам моя ред
насред поле от сняг – изстинало, широко.
А забелязваш ли, по пътя щом вървиш,
че няма ме, а само чуваш някой да суфлира
и уж говориш с мен, а всъщност пак мълчиш.
Така душата в уединение студена си умира.
И чувствата ти стичат се като река.
И ти ги преживяваш като в гарваново ято.
Обсебена от себе си, отдавна си сама,
остави ме в някакво далечно лято.
И в тъмното промъква се страхът.
Пясъчен вятър капризът на съдбата го отвея.
Не знаеш вече кой съм, как и от кога,
какво изпитвам и с какво живея?
Аз те наблюдавам отстрани,
чета това, което чувстваш,
това, което мислиш.
Оставаме в себе си сами.
И общият ни път ще го напуснем.
Знаеш ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гари Адамс Всички права запазени
