Знаеш ли?

http://www.vbox7.com/play:8bb43d49

Зная, че в тъмното пропълзя страхът,

че си сама с уплаха във окръжност,

почти без път

и с път,

а зная колко, колко ти е тъжно...

И зная колко, колко си сама.

И зная колко искаш светлина.

И светлината иска теб.

Но в тъмното разхожда се прозрачна,

прозрачна тъжна самота,

създадена от теб,

за теб.

Изпръскана в графити на последната надежда.

И с любов.

И с презрение.

Мен виждаш ли ме в твоето полeзрение?

А забелязваш ли, че няма ме до теб?

Изхарчи ме, загледана в себе си дълбоко.

Встрани съм седнал, следвам моя ред

насред поле от сняг – изстинало, широко.

А забелязваш ли, по пътя щом вървиш,

че няма ме, а само чуваш някой да суфлира

и уж говориш с мен, а всъщност пак мълчиш.

Така душата в уединение студена си умира.

И чувствата ти стичат се като река.

И ти ги преживяваш като в гарваново ято.

Обсебена от себе си, отдавна си сама,

остави ме в някакво далечно лято.

И в тъмното промъква се страхът.

Пясъчен вятър капризът на съдбата го отвея.

Не знаеш вече кой съм, как и от кога,

какво изпитвам и с какво живея?

Аз те наблюдавам отстрани,

чета това, което чувстваш,

това, което мислиш.

Оставаме в себе си сами.

И общият ни път ще го напуснем.

Знаеш ли?