9.05.2014 г., 15:10 ч.

Знаеш ли... 

  Поезия » Любовна
590 0 7

Знаеш ли, искам без глас да остана.

Думите, някъде там да изчезнат.

Гробно и тихо да стане край мене,

вместо да чакам - да стана очакване.

Вместо да търся, да знам, че го няма

онзи миг, в който по-нещо откривам.

Имам надежда, но имам ли разум!?

Знам,че любов при страхливци отива.

Знаеш ли, искам, но как ли ще стане,

всичките чувства в трева да превърна.

Няма да цъфне и няма да върже...

Но пък овцете поне ще нахраня.

 

 

 

© Валдемар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • истински съм Манипулирам...напълно истински
  • Ти истински ли си
  • Здравейте всички и благодаря за това ,че ме навестихте Уверих се, че всички които се страхуват от любовта я намират много по бързо и също толкова бързо я губят.
  • Донякъде може и да си прав, че любовта по-лесно отива при страхливците, но дали остава там е друга работа Хареса ми.
  • И аз не съм съгласна за страхливците, но все пак – хубаво стихче!
  • Бих поспорила за страхливците и любовта, но някой друг път
    Една горчивина долових тук, но все пак надеждата я има.
    (заглуши разума)
  • Харесах!
Предложения
: ??:??