Знаеш ли, искам без глас да остана.
Думите, някъде там да изчезнат.
Гробно и тихо да стане край мене,
вместо да чакам - да стана очакване.
Вместо да търся, да знам, че го няма
онзи миг, в който по-нещо откривам.
Имам надежда, но имам ли разум!?
Знам,че любов при страхливци отива.
Знаеш ли, искам, но как ли ще стане,
всичките чувства в трева да превърна.
Няма да цъфне и няма да върже...
Но пък овцете поне ще нахраня.
© Валдемар All rights reserved.
Уверих се, че всички които се страхуват от любовта я намират много по бързо и също толкова бързо я губят.
Хареса ми.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
