Знаеш ли, искам без глас да остана.
Думите, някъде там да изчезнат.
Гробно и тихо да стане край мене,
вместо да чакам - да стана очакване.
Вместо да търся, да знам, че го няма
онзи миг, в който по-нещо откривам.
Имам надежда, но имам ли разум!?
Знам,че любов при страхливци отива.
Знаеш ли, искам, но как ли ще стане,
всичките чувства в трева да превърна.
Няма да цъфне и няма да върже...
Но пък овцете поне ще нахраня.
© Валдемар All rights reserved.
Уверих се, че всички които се страхуват от любовта я намират много по бързо и също толкова бързо я губят.
Хареса ми.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
