15.04.2008 г., 23:24

знам, че е пролет но...

705 0 9
Отново листата се ронят.
Златна завивка обгръща земята.
Подухне ли вятър, те всички се гонят,
няпомнят игра на децата...

Есента дошла е в нашия град.
Красива картина докосва очите,
но донася в душите ни мъничко хлад,
че както листата се ронят и дните...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Действително се промъкна под кожата ми с тоя стих...
    Евала(clap)!
  • Браво, браво!
  • Благодаря на всички
  • Пролет е...но понякога
    в душите ни е есен...!
    Много чист и красив стих...
    нищо, че ме натъжи...ронят се дните...
    радвам ти се, мила Ирен. с обич.
  • Красиво пишеш ти, Ирен, много красиво!
    Има някаква чистота в стиховете ти. Запази я!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...