Apr 15, 2008, 11:24 PM

знам, че е пролет но...

  Poetry
707 0 9
Отново листата се ронят.
Златна завивка обгръща земята.
Подухне ли вятър, те всички се гонят,
няпомнят игра на децата...

Есента дошла е в нашия град.
Красива картина докосва очите,
но донася в душите ни мъничко хлад,
че както листата се ронят и дните...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Действително се промъкна под кожата ми с тоя стих...
    Евала(clap)!
  • Браво, браво!
  • Благодаря на всички
  • Пролет е...но понякога
    в душите ни е есен...!
    Много чист и красив стих...
    нищо, че ме натъжи...ронят се дните...
    радвам ти се, мила Ирен. с обич.
  • Красиво пишеш ти, Ирен, много красиво!
    Има някаква чистота в стиховете ти. Запази я!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....