15 апр. 2008 г., 23:24

знам, че е пролет но...

711 0 9
Отново листата се ронят.
Златна завивка обгръща земята.
Подухне ли вятър, те всички се гонят,
няпомнят игра на децата...

Есента дошла е в нашия град.
Красива картина докосва очите,
но донася в душите ни мъничко хлад,
че както листата се ронят и дните...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Действително се промъкна под кожата ми с тоя стих...
    Евала(clap)!
  • Браво, браво!
  • Благодаря на всички
  • Пролет е...но понякога
    в душите ни е есен...!
    Много чист и красив стих...
    нищо, че ме натъжи...ронят се дните...
    радвам ти се, мила Ирен. с обич.
  • Красиво пишеш ти, Ирен, много красиво!
    Има някаква чистота в стиховете ти. Запази я!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...