Защо не те срещнах преди?
Сега ни е късно, кажи ми.
Мечтаем за пролет,
а сняг ни вали.
Защо не те срещнах,
за да те имам.
И уж делово все те търся,
Звъня.
Да говорим по същество.
Да обмисляме разни глобални въпроси.
А седим и мълчим
на поредната чаша вино,
заръчвам бадеми,
и се лъжем - взаимно.
Има еротика между нас.
Но немислима е тази интимност.
Не и тук, не и сега.
Прекалихме с виното,
с лъжите,
със миналото,
Чиста случайност е, че погалих ръката ти.
Тук сме за малко.
Сложи ръкавицата.
Бягай От мен.
Бягай, сега.
……………..
Или остани.
Знам, че искаш да те имам.
Завинаги.
© Наталия Божилова Всички права запазени