Тръгни си и назад не се обръщай,
недей подклажда чувства изгорели.
От толкова причини да се връщаш,
сега сме две частици онемели.
Съдбата бе решила и присъда
издаде ни, недей да я обжалваш!
Бленувам ... от сърце да се събудя
в обятия на непорочна карма.
Не се обръщай, аз ще замълча –
в небето, знам, звезда сега угасва.
Спасение е тази тъмнина,
защото е знамение за "бягство"!
© Данаил Таков Всички права запазени