30.01.2009 г., 12:04

Зная... няма да ми стигне...

999 0 9

Полети към мен с копнеж на птица,
жадна да се слее с топлия си Юг...
Вярвай, вярвай... винаги ще искам
да се завръщаш тук... и само тук...

Начертай се в мен с изящество на щрихи,
загатващи контурите на пролетни цветя...
Обещай ми, обещай ми... много тихи
да разцъфнем с теб... сега... сега...

Влей се в мен със силата на прилив,
шеметно заливащ илюзорния си бряг...
Зная, зная... няма да ми стигне,
вливай се във мен и пак... и пак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мммм Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...