14.09.2010 г., 11:28 ч.

Зората 

  Поезия
693 0 0
Зората
Изсъхналите клони скърцат в здрача,
дърветата простенват уморени.
Гневът към теб ме кара да не плача,
да не крещя в мъглите потопени.
Защо мълчиш? Не виждаш ли зората
след миг ще ни целуне със лъчи.
И двамата ще се сбогуваме с лъжата,
че съществуват сбъднати мечти.
Дъха ти чувам, чупи тишината
и ти се бориш с твоята умора.
Защо мълчиш, след миг зората ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кат Всички права запазени

Предложения
: ??:??