joanna_vas (Йоанна)
223 460
13.03.2005 г., 9:10 ч.

Зората шепне 

  Поезия
911 0 4

Наливам изгревите в чаши тънкострунни,

екстракт от прецедено в обич утро.

Благоухания от нощи пълнолунни

се плискат в струйки унес, време пъстро...

 

Поглеждам в теб през клоните черничеви,

а ти си там - в пулсиращата вечност.

С разбуждащ тропот на копитцата сърничеви,

душата гали в звънкогласна нежност.

 

Отприщени в галоп препускат мислите,

обяздили сърцето без умора.

В очите ми разцъфват мълком вишните -

през листи, в цвят избухнал ми говорят.

 

Отпивам блян - екстракт цеден от изгреви,

а слънцето, с езиче звучно цъка!

Преди да продължим по пътя - заревни,

чух как зората шепнеше: “На слука!”

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??