joanna_vas (Йоанна)
223 460
13 мар. 2005 г., 09:10

Зората шепне 

  Поэзия
946 0 4

Наливам изгревите в чаши тънкострунни,

екстракт от прецедено в обич утро.

Благоухания от нощи пълнолунни

се плискат в струйки унес, време пъстро...

 

Поглеждам в теб през клоните черничеви,

а ти си там - в пулсиращата вечност.

С разбуждащ тропот на копитцата сърничеви,

душата гали в звънкогласна нежност.

 

Отприщени в галоп препускат мислите,

обяздили сърцето без умора.

В очите ми разцъфват мълком вишните -

през листи, в цвят избухнал ми говорят.

 

Отпивам блян - екстракт цеден от изгреви,

а слънцето, с езиче звучно цъка!

Преди да продължим по пътя - заревни,

чух как зората шепнеше: “На слука!”

© Йоанна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??