Наливам изгревите в чаши тънкострунни,
екстракт от прецедено в обич утро.
Благоухания от нощи пълнолунни
се плискат в струйки унес, време пъстро...
Поглеждам в теб през клоните черничеви,
а ти си там - в пулсиращата вечност.
С разбуждащ тропот на копитцата сърничеви,
душата гали в звънкогласна нежност.
Отприщени в галоп препускат мислите,
обяздили сърцето без умора.
В очите ми разцъфват мълком вишните -
през листи, в цвят избухнал ми говорят. ...