Зората шепне
Наливам изгревите в чаши тънкострунни,
екстракт от прецедено в обич утро.
Благоухания от нощи пълнолунни
се плискат в струйки унес, време пъстро...
Поглеждам в теб през клоните черничеви,
а ти си там - в пулсиращата вечност.
С разбуждащ тропот на копитцата сърничеви,
душата гали в звънкогласна нежност.
Отприщени в галоп препускат мислите,
обяздили сърцето без умора.
В очите ми разцъфват мълком вишните -
през листи, в цвят избухнал ми говорят.
Отпивам блян - екстракт цеден от изгреви,
а слънцето, с езиче звучно цъка!
Преди да продължим по пътя - заревни,
чух как зората шепнеше: “На слука!”
© Йоанна All rights reserved.
