25.08.2007 г., 11:03

Зорница

1.3K 0 2
Зорница
Силно слънце припича в небето,
в миг стопява гъста мъгла,
жарко пръска лъчите надолу -
ти си моето слънце сега!

Ето малка звездица светлее
и огрява нощната тъма,
със звездицата сещам безкрая -
ти си моята малка звезда!

Зеленее се тучна ливада,
пукват красиви полски цветя,
те очакват щастливи росата -
ти си моята крехка роса!

Бунтува вятър морета,
тези красиви сини поля,
в тях оглежда се сутрин зората -
ти си моята светла зора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...