25 ago 2007, 11:03

Зорница

  Poesía
1.2K 0 2
Зорница
Силно слънце припича в небето,
в миг стопява гъста мъгла,
жарко пръска лъчите надолу -
ти си моето слънце сега!

Ето малка звездица светлее
и огрява нощната тъма,
със звездицата сещам безкрая -
ти си моята малка звезда!

Зеленее се тучна ливада,
пукват красиви полски цветя,
те очакват щастливи росата -
ти си моята крехка роса!

Бунтува вятър морета,
тези красиви сини поля,
в тях оглежда се сутрин зората -
ти си моята светла зора!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...